Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Ринолалията е понятие, обозначаващо типичния носов/назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето. Вродените цепнатини на устните и/или небцето /ВЦУН/ са едни от най-честите вродени аномалии - около 1/700 раждания /според последните проучвания в Европа/. Причините не са напълно изяснени, но участват генетични фактори и влияния на околната среда. Съществуват най- различни форми - от най-леки, като малка бразда на устната, до най-тежки двустранни форми /с цепнатини на устните и небцето от двете страни на средната линия/. Обикновено те се забелязват лесно, освен скритите подлигавични цепнатини на мекото небце, проявяващи се видимо само с разцепване на мъжеца /увулата/.

В Европа съществуват над 182 различни хирургични техники в зависимост от това на каква възраст и при каква последователност се коригира аномалията. Около 60% от центровете извършват това в първата година след раждането с две основни операции. В България секторът по пластична и челюстно - лицева хирургия при ВМИ - Пловдив използва една от четирите схеми, утвърдени от Европейската група експерти ”EUROCLEFT”. Тя включва следното:

- При едностранни форми устната се коригира на 2-3 месечна възраст;

- При двустранни форми устната трябва да се оперира възможно най-рано, дори в първите дни след раждането, поради настъпващи допълнителни деформации с напредване на възрастта;

- Цепнатината на небцето се оперира едноетапно на 10-12 месечна възраст;

- В случаите с цепнатина на венеца се извършва отделна операция между 3 и 5 годишна възраст за съединяване костите на венечната кост. На този етап, при нужда, могат да се коригират някои несъвършенства по устната, но най-важното е, че се подобрява формата на горночелюстната дъга и постоянните зъби могат да растат без да попадат в цепнатината. Тази намеса може да спести костна трансплантация /присаждане/,която иначе се налага между 9 и 12 годишна възраст.

Преди настъпването на пубертета се налага нова преценка на състоянието на устната, носа и небцето. При наличие на носни деформации те могат да се коригират хирургически. Все по-рядко се наблюдава лицеви деформации, които налагат костни операции върху челюстите, но ако те се налагат, се извършват в края на растежа - след 18 годишна възраст.

Предвид говорните резултати, можем да наречем ранни операциите, които затварят цялата цепнатина на небцето /през първата година от живота, късни -тези след 6-тата година, а междинни - тези около 3-тата година. Опитът на голям брой центрове за последните 30 години показва, че ранната корекция на цепнатината на небцето /през първата година от живота/ не увеличава съществено риска от зъбночелюстни деформации, както доскоро се приемаше в нашата страна. За сметка на това се увеличават шансовете за създаване на правилни говорни навици при възстановената аномалия на говорния апарат..

Проблемът при пациентите с вродени цепнатини на устната кухина включва и корекция на речевите нарушения, които се характеризират с комплекс от симптоми:

1/ Изменение в положението и подвижността на езика: той е вял, с ограничени движения и така става бариера и насочва издишната струя към носоглътката. Ето защо речта звучи носово;

2/ Измененията в дейността на мускулите, които движат мекото небце: то е пасивно, слабо подвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;

3/ Нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звукове, което води до ускорено, повърхностно и учестено дишане. Нарушено е взаимодействието между вдишване и издишване. Този тип дишане затруднява говоренето и води до неправилна реч. Сукателният рефлекс обикновено е налице,но трудно се постига вакуум в устната кухина, така че слабо се развиват и мимическите мускули. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни, паразитни движения на лицевите мускули при говорене.

4/ Пълно нарушение на звукопроизношението /изговарянето на звукове/: нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в процеса на говорене - дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове.

Oбратно горе