Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Специфични нарушения на способностите за учене. Препоръки към родителите



Терминът специфични нарушения на способностите за учене се наложи в нашата логопедична практика през последните години. Изследванията показват, че това нарушение засяга близо 10% от населението на света. За първият учебен срок на учебната 2014/15г. в град Варна приетите деца за логопедична терапия със специфични нарушения на способностите за учене (СНСУ) са 8,3%. През изминалите четири учебни години от 2011- 2014 са 6,4%.

Какво се разбира под специфични нарушения на способностите за учене?

Този термин се използва, за да опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в овладяването на училищните умения.

Децата на една и съща възраст демонстрират големи различия както във физическото, така и в психичното си развитие. В групата на деца със специфични нарушения на способностите за учене не се включват деца с обучителни проблеми в резултат на зрителна, слухова или моторна недостатъчност, умствено изоставане, емоционални смущения или да са следствие от социални, културни или икономически фактори. И все пак съществува една група деца, за които проблемите с ученето са не просто инцидентно или периодично явление. При тях характерът на затрудненията носи белега на нарушение. Как да разберем дали детето получава слаби оценки в училище, просто защото в момента вниманието му е погълнато от нова компютърна игра или става въпрос за прояви, които не могат да бъдат ликвидирани с традиционните подходи. Това се отнася особено в случаите, когато са налице видимо незначителен брой от по-долу описаните симптоми. Трябва обаче да се има предвид, че ако едно дете със специфичи нарушения на способносите за учене не бъде идентифицирано като такова и не получи специализирана помощ, то е обречено да бъде винаги в ролята на догонващ, а това от своя страна ще предизвика значителен емоционален дискомфорт. Проблемите с ученето могат да доведат до различни отклонения във формирането на личността, до определени психически наслоения - ниска самооценка, страх, тревожност или обратното – озлобление, агресивност, склонност към негативни реакции. Да не забравяме и как непрестанните неуспехи в училище се отразяват на семейния климат и на отношенията родител – дете, дете –учител и родител – учител.

Паралелно с логопедичната интервенция е препоръчително да се проведе консулт с педиатър /или друг специалист/, за да се установи дали трудностите на детето не са предизвикани от физически проблем със слуха, зрението или мозъчното функциониране. Наложително е и психологическо тестиране, което може да се проведе от училищния психолог. От особена важност е да се установят благоприятни отношения с учителите и персонала на училището, да се осигури тяхното сътрудничество, за да се открият начини детето да се адаптира и да работи съобразно проблемите си. По-долу са изложени характерни симптоми на разглежданото нарушение. Но преди да стигнем до тях, трябва да се отбележи първото, с което тези деца привличат вниманието на родители и учители - при тях има чуствително несъответствие между очакваните за възрастта знания и умения и актуалните им постижения в училище. Именно училищните /академични/ затруднения в една или повече от следните области - четене, разбиране на прочетеното, писане, смятане, са най-съществената характеристика на специфичните нарушения на способностите за учене. Освен възможностите за обучение, това състояние може да засегне самооценката, социализацията и ежедневната жизнена активност. Такива деца не са умствено изостанали, нито пък имат очевидни проблеми със зрението или слуха. Техните неуспехи не са свързани с неблагоприятни влияния на средата или с емоционални фактори. Те получават целенасочено и съдържателно обучение, по адекватна методика, в нормални училищни условия, нямат продължителни отсъствия, нито чести смени на учебни заведения или преподаватели и въпреки това усилията им да се преборят с изискванията в училище са неуспешни. .Децата са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски.

Къде се коренят причините за проблемите на тези деца?

Специалистите все още не са единодушни относно факторите, предизвикващи специфичните обучителни трудности. Говори се за забавено съзряване на лявата мозъчна хемисфера, за дисфункции на централната нервна система и проблеми при възприемането и обработката на информацията, за наследствени фактори.

И макар въпросът за причините да не е намерил още окончателен отговор, по отношение описанието на симптомите е направено достатъчно, за да може своевременно да се идентифицират децата с нарушения. Разбира се, обучителни трудности могат да се наблюдават във всички възрасти, но естествено най-силната им проява е в началните класове.

Към oбщите прояви на симптомите се включват: разминаване между възможностите и реалните резултати на детето, дефицит на вниманието и паметови нарушения.

Симптоми в предучилищна възраст

- при някои деца може да се наблюдава закъснение при пълзенето, прохождането, проговарянето;
- кратък или отсъстващ период на пълзене;
- закъснение в развитието на речта, затруднения при формирането на изречения и правилното произнасяне на думите;
- трудности при изговаряне на многосрични думи;
- обща несръчност и некоординираност, трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятелно хранене, трудности при хвърляне, хващане на топка, хващане на молива по необичаен/ неправилен/ начин.
- трудности при посочване на ляво-дясно, нагоре-надолу, преди-после и други думи, които показват посока и време, трудности при запомняне на реда на дните на седмицата
- трудности при изпълняване на дейности с фонологично разбиране;
- трудно усвояват печатните букви и цифрите;
- трудности при научаване на стихчета и имена;
- лесно се разсейват от шумове.

Симптоми в начална училищна възраст

- нарушена ориентация за ляво и дясно;
- трудности при запомнянето на определени последователности - дните на седмицата, месеците, пръстите на ръката, азбуката, таблицата за умножение и др.
- нарушена ориентация във времето – не разбират разликата между ”преди това” и ”след това”, ”скоро” и ”отдавна”, трудно се ориентират по часовник, трудно управляват времето си;
- трудности при изпълнението на инструкции;
- лош контрол на движенията;
- трудности с фокусирането на вниманието, слаба концентрация;
- езикови затруднения, като ограничен речник, сериозни трудности при цели свързани изказвания, трудно овладяване на граматичните правила и др.;
- трудности с математиката – трудно четене на числа и разбиране на математическите знаци и термини, затруднения при решаване на устни задачи, огледално писане на цифри и др.;
- нарушение на уменията за четене /дислексия/; При четене: трудно разпознаване на самостоятелни думи; трудности при четене на глас (бавно четене, не използват точки); умора след бързо четене; по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене; заместване на думи и букви със зрително сходни; заместване на думи с други със сходно значение; изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи; трудности при възприемане на думи, които не могат да си представят зрително; оплаквания от световъртеж, главоболие или болки в корема по време на четене, бавно четене /3-10 пъти по бавно от скоростта на нормалния читател/; напрегнати движения /мръщи се, говори с писклив глас, мърда устни/; побуквено четене; замяна на сходни звукове /П-Б, С-Ш, Д-Т, Ч-Ц, и др./; замяна на сходни букви /Т-Г, П-Н-И, З-В и др./; пропускане и добавяне на звукове и срички; огледално четене; четене на думите в грешен ред; аграматизъм; четене дума по дума, с накъсване на фразата и паузи на неподходящо място; не се съобразява с препинателните знаци, неподходяща интонация; често губи мястото за четене; нарушения в разбирането не може да повтори основни факти, да разкаже последователно прочетеното и др.
- нарушение на уменията за писане /дисграфия/.
- правопис: заместване на зрително сходни букви; неправилно писане на думи; грешки при преписване; знаци на несигурност при писане (изтривания, корекции). неправилен  начин, по който детето държи молива; замяна на сходни букви /о-а, и-у, в-д и др./, замяна на сходни звукове /П-Б, К-Г,З-Ж, Ц-Ч и др./; пропускане, добавяне и разместване на букви и срички; разделно писане частите на една дума, сливане на съседни думи; трудно определяне границите на изречението, две изречения се обединяват в едно или въобще липсват точки, запетаи, главни букви; аграматизъм /грешки в съглсуването по род и число и др./; почерк - лошо изписани букви, неспазване на редовете, силен натиск на химикала, много зачерквания и др., бавно, изморително писане; грешно начало и край на буквите; трудности при писане на един ред; разстоянието между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.
- писмено изразяване: много кратки изречения; неправилно използване на точки и други знаци; нужда от повече време от обичайното за написване на едно изречение или писмена работа; неразбираем текст.
- трудности при пресмятане с преминаване през десетица; трудности при чертане на схеми по геометрия; трудности при използване на умножение и/или деление; трудности при използване на части от цялото; за да реши математическите задачи (дори и най-лесните), използва пръстите си; може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари; може да решава аритметични задачи, но текстовите го затрудняват.
- затруднения при използване на часовник; трудности при запомняне на месеци и дати; проблеми при организацията на времето, за да завърши една дейност; трудности при запомняне на ред и час на училищната програма.
- продължава да обърква ляво и дясно; лоша пространствена ориентация;
- други дейности: затруднения при вързване на връзки на обувките; затруднения при обличане/събличане; трудности при писане на големи букви; често падане, блъскане в предмети;
- много добра дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени;
- мисленето е главно чрез образи и чувства.

В прогимназиална възраст

Четенето продължава да е неточно, продължават да правят правописни грешки, имат трудности при произнасяне на дълги и сложни думи, объркват местоположения и дати, неуверени са и имат лоша самооценка.

Всички описани симптоми подсказват голямата сложност на специфичните нарушения на способностите за учене.Трябва категорично да се подчертае, че това е списък на възможните, а не на задължителните прояви. В отделните случаи могат да се срещнат само малка част от тях. Кои обаче ще се демонстрират и в каква степен е строго индивидуално.

Какво биха могли да направят в къщи родителите на дете със специфични нарушения на способностите за учене?

Нужно е да бъдат внимателни към емоциите и чувствата на детето си; да приспособят очакванията си спрямо възможностите му; да проявяват търпение; да намерят баланса между подкрепянето на детето и свръхпредпазването; да насърчават детето да развива умения в областите, в които няма проблеми, да търсят дейности и социални кръгове, в които детето се чувства сигурно. Диагностиката на нарушението трябва да се извърши от специалист логопед и психолог. Доброто познаване на симтомите и ранната диагностика на нарушението могат значително да повишат успеваемостта на детето. Използването на подходящи, нагледни материали за обучение и адекватен педагогически подход към децата са важно условие за тяхното пълноценно развитие.

Oбратно горе