Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Препоръки към родителите



Синдромът на хиперактивност и дефицт на вниманието (ХАДВ) не е новост за медицината, и в частност и за логопедията. Самият термин визира симптоматиката на нарушението, без да се концентрира върху неговия генезис. Синдромът на ХАДВ е класифициран в Американския диагностичен и статистически нарчник DSM-IV и в Международната класификация на болестите МКБ-X.

Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е реално съществуващо емоционално-поведенческо нарушение, при което водещ симптом може да е дефицита на вниманието или хипеактивността. Според Американскя диагностичен и статистически нарчник DSM-IV могат да се отдиферецират три основни подтипа:

  • ХАДВ с преобладаващ дефицит на внимание – децата лесно нарушават своята концентерация и при най-малки дразнители, шумове и звуци. Те не успяват да се съсреточат в поставената им задача, да отделят необходимото внимание за детейлите и често правят решки от невнимание. Не успяват да следват инструкциите внимателно и пълно и нерядко губят или забравят играчки, книги, моливи и инструменти, необходими за довършването на поставената им задача.
  • ХАДВ с преобладаваща хиперактивност или импулсивност – това са деца с неизчерпаема енегия. Те са неуморни, непрекъснато скачат, бягат, катерят се. Не остават на мястото си, когато е необходимо да се спазва дисциплина, избързват с даването на отговор на зададен въпрос, трудно им е да чакат на опашка или да спазват ред.
  • Комбиниран тип – най-често изразената симптоматика, където се срещат и двата типа прояви, описани по-горе.

Обикновено ХАДВ се появява още в предучилищна възраст (между 3-5 год.), като диагностицирането на дете с такъв синдром става много по-лесно при изявената му хиперкинетична форма. На практика тези деца са с нескончаеми запаси на енергия и непрекъснато са в движение, тичат или се катерят по неподходящи места. Когато има се налага да стоят на едно мястно постоянно шават с ръце и крака или се въртят на стола, дори, когато говорят не спират да се движат и да въртят накакъв предмет в ръцете си. Тези деца се отличават с бързо сменящи се противоположни насторения и висока импулсивност. Тя се изразява в трудно овладяване на емоционалното си състояние, бърз, необмислен изказ на мнение или отговор на въпрос. Спят малко или просто имат изявено по-малка нужда от връстниците си от сън. Децата, при които пеобладава дефицита на вниманието се окатегоризират като мързеливи, неспсобни да слушат, разсеяни или просто незаинтерисовани. Всъщност за тях способността да се концентрират върху определана дейност представлява особен проблем. Те като че ли не слушат какво им се говори. Трудно им е да проследят и да спазят инструкциите на поставените им задачи или правилата на играта. Избягват или изказват неодобрене по отношение на задачи изискаващи определено психическо усилие, не могат да запомнят стихове.

Синдромът ХАДВ се отразява във всички житейски сфери на детето. То често търпи критики и упреци у дома поради своята непрестанна активност и непохватност при изпълението на обикновените битови задачи. В училище се сблъсква с невъзможността за отговор на училищните изисквания и адаптация към учебния процес. Сред връстниците си, детето с ХАДВ също е обречено на неуспех и изолация. Неговата специфика и невъзмовност за ефекивна комуникация, не рядко довежда до изолацията му от страна на връстниците и етикирането му като „лош”, „глупав”, а често и с по-тежки и обидни епитети.

При всичко това е много важно да се отбележи, че децата с ХАДВ имат нормален или по-висок от средното ниво интелект. Често са надарени с някакави специфични възможности като различни музикални таланти, добри спортни изяви или способност да увличат другите в различни дейности. Трябва също и да се подчертае, че децата с ХАДВ могат да се концентрират интензивно в определна задача или обект достатъчно дълго време, стига това да представлява силен интерес за тях.

За преодоляването на спецификата в поведението на децата с ХАДВ е необходимо комплексен и индивидулен подход и терапия. Често това се случва на няколко нива, като с детето работи педагога, психолога и логопеда и не на последно място остава мекаментозното лечение.

Логопедична терапия

Поради дефицита във вниманието, децата с ХАДВ често имат известни затруднения при овладяването на процесите на писане и четене, а нерядко страда и езиковото им развитие. Ето защо по своята същност, логопедичните занимания са насочени към овладяване на гнозисните и праксисните функции, пространствената ориентация, вниманието и паметта, като имащи пряко отношение за номалното речево развитие и усвояването на езиковите функции. Всяка логопедична работа е индивидуално ориентирана и програмирана. Логопедът работи паралено както по преодоляването на проблемите в устната и писмената реч, така и по проблемите с концентрацита, памета и училищните умения, като задачите които поставя са относително кратки, разнообразни, съобразени с индивидуалните интереси и особеноси на детето, мотивиращи неговата готовност за работа.

Oбратно горе