Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Нарушения на слуха и говора



Слухът е способност на организма да възприема и диференцира звуковите колебания, посредством слуховия анализатор.

Нарушенията на слуховия анализатор могат да доведат до пълна глухота или нарушение на слуха в различна степен.При пълна глухота личността не може да възприема звуковите стимули. Според степента на нарушението, констатирано чрез аудиометрично изследване, можем да разделим нарушението на лека, средна и тежка степен .Според времето на настъпване на нарушението, нарушенията ги разделяме на вродени и придобити. Вродените, или появилите се в ранно детство – 2-3 год.възраст нарушения на слуха, водят до леки или по- тежки разстройства на речта, проявяваши се или като тежко изразени дислалии и дизартрии, или като тежка форма на недоразвита речева функция.

Причини за вродени нарушения могат да бъдат заболявания на майката по време на бременността, употреба на някои медикаменти в същия период, наследствена обусловеност ,раждане с форцепс, вакуум, асфикция.

Придобитото нарушения на слуха, което се среща по- често от вроденото, се дължи на разнообразни заболявания през детската възраст като заболявания на средното ухо - остри и хронични възпаления, усложнения след остри и хронични гнойни процеси в средното ухо, възпаление на вътрешното ухо, общи септични процеси от всякакви заболявания, които предизвикват намаление на слуха или пълна глухота. Може да се наблюдават различни аномалии и вродени дефекти, като отсъствие или липса на някои части от вътрешното ухо. То може да се увреди и от някои токсични вещества-хинин, стрептомицин, арсен, живак и др. Нарушението на слуха може да се предизвика и от силен и постоянен шум.

За откриването на проблемите със слуха се използва набор от диагностични процедури. Съвременните технически средства позволяват да се изследва слуха дори на новородени, което пък позволява бърза намеса. Някои от причините за намаления слух са лечими, но други - нелечимите и се преодоляват чрез слухопротезиране.

До 4-годишна възраст децата научават около 75% от говоримия език ,като по този начин при 5-годишните достига до 90% .Ако едно дете има понижен слух или е с пълна глухота, то има забавено или липсващо говорно развитие. Колкото по-рано е настъпило и колкото по-късно се открие нарушението на слуха, толкова по-сериозни ще са последствията за детето. За децата със слухови нарушения е много по-трудно да обогатяват речника си, да усвояват граматиката и други аспекти на вербалната комуникация.

Нарушението на слуха е сериозен психо-физически проблем, който се отразява крайно неблагоприятно върху цялостното развитие на личността. То засяга преди всичко речта на детето, но всъщност именно тя е необходимото средство за общуване. Промените в устната речта зависят от тежестта на слуховото нарушение и от възрастовия период, в който се е появило. Когато нарушението на слуха настъпи след 3 год.възраст, речта може да се съхрани в продължение на няколко месеца, но след това започва постепенно да се изменя. Такива деца при постъпването си в училище обикновено могат да си служат само с няколко непонятни думи. На 5-6 год.възраст речта рядко се загубва напълно. На възраст 7-11 год. речта не се загубва, но могат да се наблюдават промени в гласа, който звучи неестествено, нарушава се интонацията и ударението на думите. Речниковият фонд е по- ограничен. От съществено значение е дали нарушението на слуха е настъпило след ограмотяването на детето или преди него.

Определянето на степента на нарушението има важно значение за правилното ориентиране на децата към съответно учебно заведение и за определяне на най-ефективни мероприятия за рехабилитация. За да развият езиковите си умения децата с нарушения на слуха имат нужда от целенасочена и специализирана слухово-речева рехабилитация, осъществяваща се при специални организирани условия. Важното за успешната рехабилитация, освен индивидуалните възможности на детето, е постоянството и сериозното участие на семейството в процеса.

При средна степен на нарушението детето трудно разбира говор с нормална сила и не е в състояние само, по подражание, да формира устна реч. Усвоява отделни, често срещани думи, като ги произнася неточно. Експресивната реч се ограничава до употреба на отделни думи, които не могат да се свържат в изречение. Липсват предлози, съюзи, окончания, съгласуваност на думите. Прозодиката се характеризира с нарушена ритмичност, неконтролирана сила на гласа ,неправилна интонация.

Тежката загуба на слуха е такова трайно намаление на слуха на двете уши от периферен или централен характер, което се явява сериозна пречка за нормалното развитие на детето.Тежкочуващите деца възприемат речта частично, непълно, неясно, дифузно и в резултат на това речниковият им фонд е твърде ограничен. Думите са непълноценни по фонетическо оформление. То не може да диференцира по слухов път звуковите сигнали. Речта на околните остава недостъпна. Детето не може да формира собствена реч по подражание. Формирането става чрез слухово-речева рехабилитация. Формиращата се реч е с различни недостатъци, като неправилно произношение, нарушена плавност, сила и височина на гласа, аграматизъм. Така речта става трудно разбираема и ограничена като общуване.

ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА СЪС СЛУХОВИ НАРУШЕНИЯ

Първата задача на родителите е да се установи действителното състояние на слуха на детето.

От педагогическа гледна точка най-голямо значение има овладяването на речта - формиране на правилно звукопроизношение, сливане на звуковете в думи, вникване в семантиката на думите, натрупване на достатъчно речников запас. Всичко това увеличава възможностите за анализиране и синтезиране на елементите на речта и е необходимо условие за правилно речево развитие.

Развитието на езика при деца с нарушение на слуха, следва същите етапи на развитие, както при чуващите, но с по-бавни темпове и различна продължителност на отделните етапи. При работа с тези деца се акцентира върху развитието на пасивен речник /разбиране/ и формиране на активен речник, формиране на навици за отчитане по устни, изграждане на правилно произношение.

На всяко дете трябва да се говори. Трябва да му се говори и тогава, когато то още не ни разбира. Да му се говори живо, емоционално, с малко по-забавен темп, с малко по- силен глас, но без крясъци, без жестове и мимики, към които то проявява склонност. Когато му говорим, е необходимо да го свикнем да ни гледа в устата. Едновременното акустично и визуално възприемане на речта подпомага нейното по-пълно разбиране и усвояване.

СЛУХОВО ПРОТЕЗИРАНЕ

Слуховото протезиране се извършва от лекарите – аудиолози. Постигат се много добри резултати при детето след като му бъде поставен слухов апарат. Той приема и усилва звука и помага извънредно много на тежкочуващите, а и на специалистите – сурдопедагози и логопеди, да развият говора на детето.

КОХЛЕАРЕН ИМПЛАНТ

Кохлеарен имплант е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни и вътрешни части. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси. В България често за използва и внесеното от немски (Cochleaimplantat) "кохлеарен имплантат" както и "кохлеарен имплантант. За успешна се смята имплантацията, която води до подобрен слух (особено подобрено възприятие на човешка реч) и говор. За най-добри кандидати традиционно се считат следречево оглушелите възрастни (загубили способността си да чуват след усвояване на речеви умения), които имат слухова памет и могат лесно да се пригодят към чуване с импланта, както и децата до 3 г. с вродена или придобита предречева глухота, които ще изградят речта и слуховата си памет изцяло върху слух с импланта.[3] Вече се приема, че и пациенти извън тези групи, като например възрастни с предречева глухота, могат да подобрят качеството си на живот с кохлеарен имплант. Резултатите за всеки са строго индивидуални, като зависят и от подходящата рехабилитация на слуха и говора, семейната подкрепа и постоянството в ползването на импланта.[4]

При поставянето на импланта се губи остатъчният слух и по тази причина имплантация не се препоръчва на хора с лека и средна загуба на слуха, както и на хора, чийто слух може да бъде подобрен чрез други консервативни или оперативни методи.

По своята същност, логопедичните занимания с деца и ученици с нарушен слух са насочени към овладяване на гнозисните и праксисни функции, пространствената ориентация, вниманието и паметта, което има значителна роля за нормалното речево развитие и усвояването на езиковите функции. Всяка логопедична работа е индивидуално ориентирана и програмирана. Логопедът работи паралелно както по преодоляването на проблемите в устната и писмената реч, така и по проблемите с концентрацията, паметта и училищните умения, като задачите, които поставя, са относително кратки, разнообразни, съобразени с индивидуалните интереси и особености на детето или ученика, мотивиращи неговата готовност за работа.

Oбратно горе