Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Дизартрия

Дизартрията – от гръцки (представка диз – разтройство и артро – членоразделно произношение) –е нарушение на произношението, породено от недостатъчна инервация на речевия апарат вследствие на поражения на задночелните и подкорови отдели на мозъка. По тази причина е ограничена подвижността на органите на речта ( меко небце, език, устни), затруднена е артикулацията; при възникване в зряла възраст води до разпадане на речевата система. В детска възраст може да се нарушат още и уменията за четене и писане, както и общото езиково-говорно развитие.

Основните признаци разделящи дизартрията от останалите речеви нарушения се проявява в това, че в случая страда не произношението на отделните звукове , а произношението като цяло. Поради ограничена подвижност на речевата и мимическа мускулатура, говорът на детето се характеризира с „размазано” произношение, тих и слаб глас, а понякога обратно - силен и рязък, ритъмът на дишане е нарушен, речта губи своята плавност, темпът може да бъде ускорен или забавен.

Симптоми при дизартрия:

  1. Нарушения на мускулния тонус – зависи от локализацията и има няколко варианта:
    • Постоянно повишен мускулен тонус – на езика, устните, лицето, шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назат, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;
    • Понижен мускулен тонус – езика, устните и всичко останало е отпуснато, устата не може да се затвори. Устните са леко отворени, езика отива към устата, повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов отенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;
    • Дистония – постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен тонус, но само при опит да се изговори нещо, тонусът рязко се повишава и мускулите стават спастични.
  2. Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.
  3. Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.
  4. арушения на гласа – гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.
  5. Нарушения на звукопроизношението – в зависимост от степента на поражение може да страда произношението на една или няколко съгласни. Може да бъде нарушено и произношението и на някои гласни звукове (те произнасят неясно, често с носов оттенък).
  6. Нарушения във фонематичня слух (нарушение при възприемането на фонемите /звуковете/ и различаването им) – това възниква в следствие от неясната и „размазана” реч, която не дава възможност да се формира правилен слухов образ на звуковете.
  7. Нарушения в граматическия строеж на речта.
  8. Нарушение в емоционално-волевата сфера.
  9. Нарушения в психичните функции ( внимание, памет, мислене).
  10. Нарушения на познавателната сфера.

Понякога дизартрията се наблюдава като допълнително нарушение в случаите на олигофрения, алалия, забавено езиково развитие и т.н.

Причините за възникване на дизартрия са много и различни вредни фактори, които могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст ( инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми). До 80% от случаите дизартрията е в следствие на ДЦП.

Дизартрия може да се наблюдава както в тежка, така и в лека форма. Тежката форма често се среща в рамките на ДЦП и се явява като нейн компонент. В детските градини и училищата могат да се открият деца с лека степен на дизартрия ( скрита форма или дизартричен компонент). Тези форми се проявяват в много лека степен на нарушение на движенията в артикулационния апарат, общата и фина моторика, а също и в произносителната страна на речта – тя е разбираема за околните, но не е достатъчно ясна и точна.

Децата със скрити форми на дизартрии не се отличават рязко от своите връстници, дори не винаги привличат вниманието с речта си, но имат някои особености. Тези деца малко говорят и трудно се хранят. Обикновено те не обичат месо, кората на хляба, моркови, твърди ябълки, затова им е трудно да дъвчат, понякога държат храната в устата си, докато не им се направи забележка. Често родителите им дават по-мека храна с цел все пак да хапнат нещо и това помага за задръжката в развитието на артикулационния апарат. Необходимо е постепенно да научат децата да ядат и по-твърди храни. Трудно е при такива деца да се изградят хигиенни навици, тъй като те не умеят да изплакват устата си при миенето на зъби, поради неточните движения на различни видове мускулни групи. Също така не обичат и трудно закопчават копчетата на дрехите си, завързват връзките на обувките си, не могат правилно да държат молив, да използват ножица, да регулират силата на натиск с молив или четка при рисуване. За тези деца се казва че са непохватни, защото не могат да изпълняват точно и вярно различни двигателни упражнения. Трудно им е да пазят равновесие, да стоят на един крак, често не могат да скачат от един крак на друг.

Терапията при дизартрията се провежда по различни направления: развитие на моториката (обща, фина и артикулационна), подобряване на произношението и фонематичния слух, корекция на темпа и плавността на речта и усъвършенстване на дикцията, корекция на езиковите грешки. За постигането на максимално добри резултати е необходимо да се работи комплексно с логопед, психолог, невролог и специалист по лечебна физкултура.

Oбратно горе