Видео презентация

Start video

Вашите въпроси

Име:  *
E-mail:  *
Тема:  *

Дислалията е нарушение, свързано с звукопроизносителната страна на речта.

Децата с дислалия са с нормален слух, с достатъчен запас от думи, правилно построяват изреченията, съгласуват по род, число и време думите в тях, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). Дислалията е едно от най-често срещаните нарушения на речта. По статистически данни тя се среща при 25-30 % от децата в предучилищна възраст (5 - 7 год.); 17 - 20 % при деца от начална училищна възраст (I-III клас) и под 1 % при ученици в горна училищна възраст.

Тези данни говорят, че дислалията може да е и временно нарушение, което детето може само да преодолее в хода на речевото си развитие или в процеса на училищното обучение. У физически и психически здравото дете при правилно речево възпитание в повечето случаи се намират естествени възможности за компенсация на нарушението, но ако това не стане до пет годишна възраст трябва да се обърнете към логопед.

Логопедът работи с деца, които не са успели сами да преодолеят неправилото звукопроизношение и това вече им пречи за по-нататъшното правилно речево развитие и особено за правилното усвояване на писменната реч в училищна възраст.

Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновенно имат механичен или функционален характер. Механичната дислалия се обуславя от аномалии в костномускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език). Тези аномалии биват вродени и придобити.

Вродените дефекти в периферния говорен апарат са: масивна или къса подезична юздичка, изменения във формата и относителната големина на челюстите, патологичното разположение или форма на зъбите. Тези дефекти са предпоставка за нарушение в звукопроизношението.

Придобитите дефекти в периферния речеви апарат възникват в резултат на лицевочелюстни травми, водещи до надробяване на костите или разрязване на мускулите, с образуване в последствие на ръбове по тях, а това води също до нарушение в звукопроизношението.

Функционалната дислалия може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират (поправят) детето при неправилно изговорената дума, а даже му подръжават (говорят и те по бебешки), или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подръжание.

Механичните и функционални дислалии от своя страна могат да бъдат – прости и сложни.

Прости (мономорфни) са дислалиите, при които са нарушени звукове от една група. Например с, з, ц, ш, ж, ч (сигматизъм); р,л (ротацизъм, ламбдацизъм); к, г, х (капацизъм) и др.

Сложни (полиморфни) са дислалиите, при които са нарушени няколко звукове. Например: сигматизъм (с, з, ц, ш, ж, ч) и ротацизъм (р).

Знаейки че най-често срещаните нарушения на речта у детето са неправилните звукопроизношения, родителите трябва внимателно да наблюдават хода на речевото му развитие.
Oбратно горе